събота, 16 декември, 2017
0

13 март 1913 г.: Пада Одринската крепост

Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912 г.

През март се навършват 100 години от битката при Одрин, решаваща за изхода на Първата балканска война. Одрин, разположен на подстъпите към Истанбул, е важен транспортен възел. Стратегическото значение на Одринската крепост е причина още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. да се изградят нови укрепления. Няколко години по-късно към тях са добавени още отбранителни съоръжения. Особено мащабна е модернизацията на крепостта след Младотурската революция от 1908 година. Неслучайно военните специалисти я смятат за една от най-добре защитените в Югоизточна Европа.

Защитата на Одрин се състои от няколко укрепени линии – разказва в интервю за Радио България д-р Стоян Николов от Националния военноисторически музей. – На предната линия има окопи, заграждения. Главната линия включва двадесет форта, следващата линия, която е в сравнително по-голяма близост до града, също е с фортификационни съоръжения. Фортовете са с дебели стени, в тях е вложено огромно количество бетон. И на практика биха могли да бъдат поразени само от тежка артилерия. Край фортовете са изнесени и над 70 позиции за батареи, изградени са различни погреби за снаряди и за други боеприпаси, на фортовата линия и в близост до нея е опъната непрекъсната телена мрежа. Направени са и различни плотини /хидротехнически съоръжения/, вълчи ями, положени са фугаси. По този начин Одринската крепост е превърната от турската армия в едно наистина първокласно военно укрепление.

© Снимка: lostbulgaria.com

Българската пехота преди атака в близост до Одрин

Крепостта е изградена с помощта на немски специалисти. А османският военен съветник фелдмаршал фон дер Голц обича да казва, че Одрин може да бъде превзет само от пруската армия, и то след няколкомесечна блокада. Всъщност, подготовката за атака на твърдината започва още преди войната. Командирът на Софийския крепостен батальон подполковник Стефан Славчев изнася няколко беседи пред офицерите от Софийския гарнизон. В тях посочва какви сили са необходими, как може да бъде организиран щурмът.

Изключително голямо значение има и мисията на майор Дянко Неделчев. В годините преди Балканската война българското главно командване правилно преценява, че трябва да получи непосредствена информация за изгражданите укрепления около Одрин и го изпраща като дипломат в града. В рамките на две години този български артилерийски офицер успява да нанесе на карта огромна част от защитните съоръжения. По този начин българските командири разполагат с изключително точна информация, отбелязва д-р Николов.

В обсадата и щурма на Одрин участва Втора българска армия, подпомогната от сръбски части. Още в навечерието на войната ген. Никола Иванов, командващ Втора армия, смята, че крепостта може да бъде превзета с атака. Неговото мнение обаче не е споделяно от ген. Фичев, началник-щаб на Българската армия, който преценява, че в самото начало на военния конфликт не могат да се отделят сили за едновременното атакуване на Лозенградската и на Одринската крепост. Така се стига до няколкомесечната обсада на Одрин.

© Снимка: lostbulgaria.com

Генерал Никола Иванов (най-отпред), командващ Втора армия, и неговият генерален щаб пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

Ген. Никола Иванов продължава да се обръща към българското главно командване за решение за атака на крепостта – посочва Стоян Николов. – Той провежда изключително планомерна подготовка на поверените му части. А след като през януари 1913 година за командир на източния сектор на Втора българска армия е назначен генерал-майор Георги Вазов, офицер с инженерно образование и специалист по крепостите, тази подготовка е продължена. Създават се различни екипи, които обучават частите за щурмуване на изкуствените препятствия на крепостта. Изградена е изключително добра система за свръзка между отделните подразделения, постига се много добър синхрон между артилерия, пехота и пионерни части. Има непознато до този момент съсредоточаване на артилерия в източния сектор. Така в този сектор българската артилерия няколко пъти превъзхожда противниковата и в дните на решаващия щурм, 11-13 март, тя изключително успешно я побеждава. И по този начин в голяма степен облекчава задачата на настъпващите пехотни части.

При обсадата и атаката на крепостта българската армия демонстрира новости във военното изкуство. Именно над Одрин на 16 октомври 1912 г. е извършен първият в Европа боен полет с цел разузнаване, а според спомените на летците, и първата бомбардировка – на гара Караагач. При обсадата започва радиозаглушаване и прехващане на съобщенията на радиостанциите на Одринския гарнизон и Истанбул. На практика това е предтеча на радиоелектронната борба. А българските артилеристи постигат голяма плътност на обстрела. Освен това, с т.нар. огневи вал – пълзящ напред артилерийски огън, те създават защитна завеса за пехотата, която върви близо до линията на обстрела. Въпреки модерната организация на щурма, победата не би била възможна без изключителния героизъм и жертвоготовност на българските войници. Защото тази победа не е формална капитулация след дълга обсада, мощният гарнизон на крепостта също се сражава твърдо и почти до последна възможност. Неслучайно превземането на Одринската крепост е отразено в световната преса като изключително постижение на българската армия.

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™