петък, 15 декември, 2017
23

Кърджалийци нехаят за екологичните проблеми. Двадесетина видяха филма за златодобива в Румъния

Едва двадесетина кърджалийци дойдоха тази вечер на  представянето на филма за  златодобива в румънския град  Рошя Монтана в Трансилвания. В залата на Дома на култтурата  да се срещнат с тях  бяха дошли режисьорът  на филма  Фабиан Дауб  и Ханс Хедрих, мениджър продукция. С тях бе и Васил Къдринов от сдружение  „ГЕО“.

„Рошя Монтана – град над пропаст“ показва дългата и упорита битка на хората срещу добива на злато с цианиди  в едно градче, където противопоставянето на опоненти и подкрепящи минния проект разделя даже семейства. Във филма има  място и за лакоми прасета, разни чешити и техните хобита и… рецепта за гърмяща мамалига .  Едните  избират  да имат работа и по-добър живот в новите

къщи, построени от чуждата фирма. Други   са категорични, че     златодобивът няма да донесе нищо добро и    твърдят, че няма да  напуснат домовете си, дори да  ги разкъсат на парчета.  Свещеникът  разказа как  120 човека са починали, след като се  преместили   в новите си домове, защото не можели да свикнат с промяната. Старица пък, изпратила писмо до министъра на икономиката, в което го пита как е забогатял  след като с честен труд това с години не може да се случи на обикновения човек. Румънските  мини са на  народа и не трябва да се дават на чужденците, тава написала тя на министъра.

Стремежът беше филмът да не  е политически, а да се  даде възможност на хората да  покажат какво мислят, сподели Фабиан Дауб. Няма  мои коментари,  само мнения на хората. Смятам, че трябва да се даде  възможност да се чуят и двете страни, а  не да има едностранчив  пропаганден филм.

След прожекцията  кърджалийци имаха възможност да  споделят впечатленията си, кактои да задат въпроси на гостите. Какво е  положението сега, дали филмът е повлиял положително. Как хората се съпротивляват там срещу намеренията за златодобив, се интересуваха  жителите на родопския град.  Отговорът  на Ханс Хедрих бе, че  работата попроекта още не е започнала , чака  се одобрение от

Министерството на околната среда. Има мащабно движение  срещу златодобива,  най- активни са младите хора.  Граждански сдружения  съдят държавата и  по този начин спират проекта, добави той.  Кърджалийци споделиха,  как в  града  ни проектът  за добив на злато  на „Горубсо“  първо е изпълнен  и  след това  се правят докладите по ОВОС.

Тук нещата са  тръгнали отпред назад ,  но вие имате големи шансове в съда. Добре е  български  природозащитни органации да работят заедно с  екологични сдружения от Румъния и Гърция, бе категоричен Ханс Хедрих.

В кой друг град в света се добива злато с цианиди в центъра му, близо до реката, интересуваха се хората от Кърджали. Оказа се, че има такъв – Бая Маре в Румъния, където има златодобив  почти в центъра. Забравиха ли инцидента през 2000 г., попита  кърджалиецът Владимир Попов.

Изглежда са го заблавили.  От едно хвостохранилище там  изтече цианид в река Тиса, а оттам в Дунав.  В момента това съоръжение не работи, отговори Ханс Хедрих.

Смятате ли, че това е химична бомба, заложена  в града ни,  попитаха кърджалийци гостите си. На този въпрос обаче отговори доц. Добринка Лолова , направила рецензиите и на двата доклада  за ОВОС за „Горубсо“. Тя  поясни, че  според доклада  в предприятието се преработва хвостов отпадък,  от тон  се получават 5-10 грама злато и с това  са ангажирани само 10 работници.  Община Кърджали спечели делото,    което гледа петчленния състав на ВАС и  инсталацията трябва  да спре работата си, добави тя.

Решението на съда беше  да се върне докладът  за ОВОС и да се преработи според изискванията. Вторият доклад, който бе обсъждан в началото на януари,   не е нов,  в него не е изпълнено нито  едно от искванията на съда. По време на общественото обсъждане нямахме достъп до залата и  не знаем как от „Горубсо“ са отчели  това обсъждане,  след като авторите не са изпълнили  изискванията на съда. Не знаем дали  Министерство на екологията е приело  това абсурдно обществено обсъждане, заяви доц. Лолова.

Такива концесии се дават без търг,  корумпираните ни правителства ги даваха на чужденци, все едно,  че те са ги открили, а за тези находища се знае от години, каза  Васил Къдринов.  Тези, които  вземат  нашите природни богатства не са чужди фирми,  това са наши хора от Държавна сигурност,  изтеглили български  пари в чужбина и сега се връщат  да вземат и  природните ни богатства, бе категоричен Къдринов.  А в случая с Кърджали  драстично  се нарушава законът и  се работи  при условие, че  предприятието е осъдено от Върховния съд. Корупцията  е съвсем очевидна.  Солидарност и гражданско неподчинение са мерките, които   жителите на града трябва да  вземат  срещу това,  което се прави там,  бе категоричен Къдринов.

Вашата прокуратура и полиция къде са, защо не се спазва  съдебно решение, недоумява  доц. Лолова.

Трябва да продължите борбата и  включително и в съда. Ако  победи съпротивата в Румъния, това ще е  важно за Кърджали и Крумовград,  ако  те победят, това  пък ще  помогне на Александруполис,  категоричин бяха гостите.

Филмът да се предаде на кмета Хасан Азис и да бъде излъчен по кабелната телевизия, настояха  кърджалийци.

* Рошя Монтана (Roșia Montană – Златен поток) или бившата римска местност Alburnus Maior, е малко градче в Трансилвания, от няколко години противоречиво известно в цяла Европа заради най-големите златни залежи на континента. Населявано от най-различни древни племена, подобно на много минни райони, винаги е привличало хора от други нации: унгарци, германци и много др., което го прави още по-уникално и символно далеч отвъд днешна Румъния.  

Валя Флоридис

Снимки: Асен Асенов

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени