понеделник, 18 декември, 2017
0

А кой ще върне пръстчетата на Цецко?!

МРАЗЯ такива „сензации“! Гневна съм на хората, които ги пораждат. Гневна съм на институциите. Гневна съм на държавата. Гневна съм на Господ дори, че забавя да си прибере вересиите!

Не богохулствам и не подстрекателствам към антидържавни действия. Просто искам справедливост! Настоявам за справедливост – като майка, като гражданин, като човек. И съм бясна, осъзнавайки, че няма как да я получа. Както 5-годишният Цецко от Враца никога няма да получи обратно отрязаните си пръстчета.

Поредният случай на неподлежащо на обяснение насилие над невинно дете… Поредният бум от телевизионните екрани, показващ белези, получени сякаш в нацистки лагер…

Поредният взрив на милосърдие – от дрешки и играчки през приемно семейство до готовност за пълно осиновяване… Покрай политическите попълзновения и гражданските люшкания от неподчинение в примирение, трагедията на едно невинно детенце, малтретирано откровено жестоко от люлката още, предизвика човещината да вдигне очите си към небето. В какъвто искате смисъл го разбирайте.

Е, и аз се просълзих, трябва да си от камък, за да не го направиш. Е, и на мен ми се прииска да хвана т.нар. майка за косите и да помета с нея магистралите. Е, и аз поназнайвам за подобни случаи някое и друго неприлично, но точно словосъчетание. Е, не изпратих дарение за Цецко. (И аз.) Не от безсърдечие, не от безпаричие, не от незаинтересованост. Тези жестове НЕ РЕШАВАТ ПРОБЛЕМА! А проблемът е страшен.
В държава, срината демографски. Попиляна от разпилените по гурбет далечен нейни граждани, прокудени да се скитат „немили, клети, недраги“.

Опожарена от главните на живите факли по площадите. Разчленена от борбата за членове на партийните централи. Тресяща се като ръцете на пенсионер, търсещ държавния резерв в оръфаното си портмоненце. Опоскана до кокал от „наши и чужди гости“. Но все още съществуваща на световната географска карта.

В тази държава, която аз продължавам да наричам своя РОДИНА, а не „тази страна“. Точно тя е не майка, а мащеха за своите деца. Не съм го прозряла аз, отдавна е окачествявана така от своите най-светли умове… Но умът ми не го побира как се допуска в нея да се шири родителско не безхаберие, не безотговорност, а насилие. В най-фашисткия му вид. Пред погледа на съответните институции, създадени с нарочната цел да следят именно това да не се случва. Какво да обвинявам чиновниците? Ще лавнат срещу мен, че за толкоз пари, толкоз работа.

Какво да обвинявам съседи и близки на семейството (семейство?), на родителите (родители?) – всеки е достатъчно загледан в собствените си проблеми, та да се замисли над чуждите. Само дето децата на България са проблем за всички нас. Особено когато живеят скотски.

И имам питане. Какво щеше да стане, ако случаят „Цецко“ по една или друга причина не беше влязъл в новините? И имам отговор – щеше да мине и замине. Щеше да бъде закрит, без да е откриван поради леталния изход. Нито е първият, нито ще е последният. Аз не мога да изпадна в тъжно примирение пред тази ужасяваща статистика. И не искам! И няма да се примиря, че такъв е животът.

Какъв живот бе, братя българи?! Една жена народила 5 деца и прави с тях каквото скимне, защото са излезли от нея. Няма животно в цялата позната и непозната фауна, което е способно на такова зверство! Животните се грижат за малките си, защитават ги със зъби и нокти, нали поне сте чели в книгите и сте гледали на екрана на какво е способна една вълчица, когато малките са застрашени? Това, дето човек за човека бил вълк, не е вярно! Да ме прощават древните. Аз обаче не мога да простя на днешните. Законът за защита на детето трябва да се прилага в най-строгата си строгост.

Служителите в съответните органи трябва да си вършат работата според този закон. Съвестно, не проформа. Не ме питайте как ще стане. Не знам. Но трябва да стане! Ако ще, да е с крути мерки – съд, затвор, не само отнемане на родителските права. Защото какви родителски права да отнемаш на същество, което е само биологически родител? За мен той и човешки права няма!

Обвинявайте ме в прекалена емоционалност – правилно. Свръхемоционална съм, когато става въпрос за децата ни. Подчертавам – не само за моите три, за всички деца. Те се раждат невинни. Какви ще пораснат, зависи от нас. От всички нас. Нали сме „обществени животни“ – да се поучим от животните в отношението им към малките, дотам стигнахме. Много има да учим.

А Цецко ще се оправи. Ще има дрешки, играчки, ще намери любящи хора, които да заличат белезите по телцето и по душичката му. Малък е, природата така ни е устроила, че да забравяме първите си години. Ще порасне Цецко. Ще отгледа своите си деца достойно, като истински родител. Обществото прие неговата болка за своя, ще я излекува. Неистово искам да вярвам, че точно това ще му се случи!

ОБАЧЕ! Какво ще стане, Държаво, с другите негови братчета по съдба, невлезли още в новините? С тях какво правим? Колко още детски погледи, в които се чете непосилната мъка на Вазовото „От Батак съм, чичо…“, трябва да ни избодат очите, за да проумеем, че бъдещето на България е в батака?

МАРГАРИТА ПЕТКОВА, поетеса

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени