петък, 15 декември, 2017
2

Показаха откритата на Перперикон златна икона „Молещата се Св. Богородица”

Фрагменти от  златна икона „Молещата се Св. Богородица”, част от епископското съкровище,  открито  миналата година на Перперикон, представи днес  в Кърджали археологът проф. Николай Овчаров.  При разкопките миналото лято  в една яма  бяха намерени  12 златни перпери, 7 сребърни  монети и частици от икона, които събирахме  парче по парче.  Златните монети са още във  Велико Търново, където ги у проучвал експертът   доц. Константин Дочев,  разказа за археологът.
В централната  част   на  иконата е изобразен разпънатият Христос,   добре запазена е лявата  страна, където е  фигурата на плачещата Богородица .  Според стиловите си особености  иконата се датира  от втората половина на 13 век,  категоричен е Овчаров. Добра изработка, без да е блестяща,  тя показва богатството на епископията на Перперикон през 14 век.
Откритите монети са само част от много по- голямо съкровище. Има  данни , че  през 90- те години иманяри са изровили поне 20 -30  такива  златни перпери. Мястото,  където го намерихме,  е буквално на метри, от   това,   където очакваме, че е централният площад,  може би там е била епископската резиденция, казва проф. Овчаров.
Намерени са 12 златни монети /перпери/  с  тегло 4,2 грама. През 13  и  14 век златната перпера е основната парична единица  във Византия и България. През 13 век златно  й съдържание е 16- 18 карата, а през 14 век  намалява . Тя има висока стойност,   предназначена  била  за високи държавни  и търговски плащания.  Все едно  в днешно време  да се разплаща с банкноти от 500 евро, казва археологът.  Една златна монета  се   заменяла за 20  сребърни . Което значи, че откритите 12 златни монети се равняват на 250  сребърни.
Монетите са от типа Андроник  II и Андроник  III, дядо и внук императори, сечени  са към 1325  – 1328 година,  много ценени не само в България и Византия, но и от  венецианци  и  генуезци .  На лицевата страна са  изобразени двамата императори, коленичили пред Христос. На другата страна е молещата се Богородица, като покровителка и пазителка на столицата Константинопол. Нямат никаква износеност и никакво орязване, което значи, че те не са  били никога  на  пазара,  твърди проф. Овчаров.
Как и кога са били заровени златните монети? Според професор Овчаров това е станало по време на 7-годишната война между България и Византия в първата половина на 14 век, описана от Йоан Кантакузин. Без бойни действия цар Иван Александър успява да превземе Пловдив и Асеновград. След това той предприема военна експедиция в Източните Родопи, като целта му е била превземането на Перперикон. След като го направил, за военоначалник тук е назначен архонт. След три месеца обаче византийците успяват да си върнат скалния град и точно тогава при отстъплението на българите е заровено и съкровището, а именно през 1343 година, разказа проф. Овчаров. Възможната година на заравянето им  е  между 1340 – 1345 година.

Не може да се каже  коя от двете страни е  скрила съкровището,    трудно е това да се установи,  защото  монетите са еднакво употребявани и от България, и от Византия, твърди проф. Овчаров.
Монетите   са показани на национална изложба в София и предизвикаха огромен интерес.  Те останат като постоянна експозиция заедно с иконата в Кърджалийския музей,  потвърди проф. Овчаров.

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™