петък, 26 май, 2017
0

Конференцията на ДПС – „ДОСТ“ в петата и резонанс в аванс

Неделя, 24 април, Цветница. 11,22 ч. Зала 3 на НДК се пръска по шевовете. Делегатите на Деветата национална конференция на ДПС са минали успешно строгия тест на скенерите за оръжие и са заели отдавна местата си. Гостите също са тук. Но стартът на форума малко се бави. Хората се взират във входовете, въздухът трепти от очакване. Щом часът настъпва – стават на крака. Блесват светкавици, всичко живо щрака кой с апарат, кой с телефон… Като на концерт на рок звезда…

Д-р Ахмед Доган най-накрая влезе. Изглежда си все същият. Този път обаче не се сля с хората, както правеше преди години. Само им махаше от трибуната за гости с усмивка. А те снимаха ли, снимаха… Не седна на президиума. Не проговори. Избра приятния женски тембър на Филиз Хюсменова за посланието си. Преди три години пак тя довърши доклада на лидера, след неуспешния опит за покушение. И този път тя прочете краткото му писмо към делегатите, в което им каза, че ги обича.

Това е първата му публична поява от 19 януари 2013 г. Предишната беше в същата зала и произведе две новини – опит за атентат срещу любимия лидер и оставката му от председателския пост. Оставка, в която тогава почти никой не повярва. А вчера скептиците май се оказаха прави…

Този път на конференцията новините не извираха. Но пък послания не липсваха. Какво се случи?

Гафът: резонанс в аванс

Официалната новина от конференцията на ДПС след форума дойде от пресцентъра на партията. Мустафа Карадайъ е „единодушно избран“ за „председател“. Но се повтаряше непрекъснато. Да се знае кой кой е. Помните ли речта на Доган за Нова година, стигнала до публичността в епистоларна форма? Там се говореше за морфичния резонанс на колективното тяло. Е, резонираха и произведоха единодушие по въпроса с наследника на Лютви Местан. В процеса обаче без да иска се намеси лидерът на АЛДЕ Ханс ван Баален. Преди официалната номинация на Карадайъ за поста, той го поздрави на чист английски език. Преводачката в залата пропусна това, но камерите го уловиха.

Не че не се знаеше предварително кой ще е новото лице на Движението за пред публика. Карадайъ беше предизвестена новина, но се очакваше поне етюд за избора му. Най-малкото защото последното „посочване“ на човек за поста – на Лютви Местан, завърши със скандал, изгонване, укриване в турското посолство и в крайна сметка раждането на нова партия. Дребен гаф в опаковката на събитието. Това беше веселата част от конференцията.

Извод: „ДОСТ“ в петата

Усещането от цялата сценография на официалната част от конференцията изглеждаше подчинена на няколко цели – да вдъхне увереност в единството, да заклейми Местан и опита му за нова партия, без да бъдат назовани нито веднъж, да докаже европейския профил на партията и да препотвърди добрите отношения с Турция. Последното – до степен, че освен д-р Доган, в залата присъстваше дори Кемал Ататюрк. На портрет, подарък от гостите от турската опозиция.

Педантичното избягване на името на Местан и ДОСТ, но постоянното присъствие на духа му (предполага се, злият му дух) в речите от трибуната някак смеси посланията. Досега при разцепления в ДПС, а такива в годините имаше, отцепникът тутакси бе тотално неглижиран, сякаш никога не е съществувал. И това работеше. Този път конференцията обаче започна така:

„Деветата Национална конференция на ДПС се провежда в сложно и изпълнено с напрежение време. Пет месеца след недостойния и плах опит за разцепление. Опит, заченат ин витро в лабораторни условия с помощта на консултанти от чужбина. Този опит е обречен на провал – няма нито цел, нито план, нито ценности, които да увлекат хората така, както създателят на ДПС д-р Ахмед Доган“.

Това бе най-първото официално изречение от трибуната. Произведе го доайенът Юнал Лютфи, който откри форума.

Последва докладът на триумвирата, управлявал партията 5 месеца, прочетен от Карадайъ. В него духът на Местан (отново без име) присъства в началото, средата и края. Натъртването на „целостта и единството като най-важен приоритет“ пред ДПС, връщането на „нормалността в партията“, упоритостта, с която се повтаряше твърдението за „сложния период на предизвикателства“, в който се случват събитията и опитите за подмяна на ДПС“, имат два прочита.

Единият (за пред партийния актив): Местан и ДОСТ не са важни. Но ще ви повторим 100 пъти, че идва опасност, за да се стреснете и инстинктът за капсулиране отново да сработи. Ще пренавием пружината на страха, че единството виси на косъм, за да сломим потенциалното изкушение да погледнете дали някой друг няма да ви представлява по-добре.

Вторият (за съмняващите се): Политическа конференция, посветена на „врага“, издава по-скоро трън (по-точно ДОСТ) в петата, отколкото спокойствие. За подобни психологически ситуации има примери в други партии – форумите на СДС започваха и приключваха с Костов (макар и назован по име) години наред. В БСП след напускането на Първанов също забравиха тактиката на неглижирането и заложиха на превръщането му в плашило. При цялата условност на паралелите, защото ДПС функционира различно, те все пак не са съвсем за пренебрегване. Местан и ДОСТ едва ли ще изместят ДПС. Но ще опитат да го ерозират. Отвътре.

Всъщност вторият прочит сякаш се засили от усещането, че ДПС настоява на всяка цена да убеди всички (буквално), че и Европа, и Турция, но „добрата Турция“, а не тази на Реджеп Ердоган, са на тяхна страна. Петното „проруска партия“, което бившият председател Местан лепна на ДПС, създава риск, защото играе с историческите чувствата на българските турци и мюсюлмани. Затова гостите от Европа и цялата върволица от турски депутати и кметове, макар от опозицията там, бяха основната част от форума. Друг е въпросът, че един от европейските гости натърти на добрите отношения на ДПС и с Русия…

 Въпроси без отговор

Пети месец тезата, че някой и нещо се опитва да „подмени ДПС“ не стига до развръзката си. И вчера никой не каза, а и никой не попита в какво се състои подмяната. И как става така, че хем управленският мандат на ДПС в кабинета „Орешарски“ (тогава Местан беше председател) е бил успешен, хем в тези 3 години партията е укрепнала на европейско и местно ниво след двата успешни избора, хем някой я подменя и времената са тежки. Въпрос без отговор.

Къде е Делян Пеевски? Това е вторият въпрос. Незададен и някак увиснал. Очевидната липса на корпулентната му (по собствените му думи) фигура има едно формално обяснение – той не е член на партията. Но бе на местната конференция в Пазарджик… Още е депутат… Не се е чуло да е напуснал наистина страната, въпреки обявата на премиера Бойко Борисов, който някак се превърна в глашатай… Отговорите предстоят.

За финал

Неотдавна, на рождения си ден, Доган бе казал на своите, че няма да се върне начело на партията, защото това би значело, че ДПС е в криза. Това свидетелстваха тогава партийци, присъствали на тържеството. Доган обаче все пак се върна. По свой начин. Почетният председател придоби властови измерения в рамките на партията по устав – ще свиква управленските органи, ще участва, ще съветва. Не, че досега някой му е пречил да прави същото. Пита се защо бе нужно тази практика да се официализира. Дали това значи криза или просто на демокрацията в ДПС понякога й трябват и юзди – ще видим. Вероятно още на следващите избори.

 Лилия Цачева , clubz.bg

 

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™