вторник, 12 декември, 2017
14

Тодор Коруев: Само се опитах да разбера как звънят чановете

Добре дошли на врид овчарите. С тези думи посрещали кехаите и овчарите,   със стадата, връщащи се от Беломорието в родопските села. С тези думи се обръщам към вас, макар че някой може да се докачи,  защото в наше време овчарството,  овчарите  и овцете често са мезе на пишещите.  Една префърцунена издънка,  помирисала демокрацията отвъд океана  написа:  Българският език дава  на всички ни  привилегията възможност да си говорим правилно,  не като овчери,   които разговарят  само с овчиците  си.  Така започна   представянето на книгата си  „Овньо льо вакал, каматан…“ или Жалба по славното родопско овчарство роденият в Момчилград Тодор Коруев пред своите съграждани .  Снощи той  гостува на жителите на Момчилград,  „заболели“  се  са се видят и  поговорят .
Момчилградчани от тракийското дружество го посрещнаха с родопски песни за кехаи,  връчиха му  карта, с която става почетен член на  дружество „Момчил юнак“ и   дълго разговаряха с него.
А Тодор Коруев   им  благодари за песните и топлото посрещане.  Убеден съм, че е  песните за овчарите  са едни от най хубавите. Овчарят   живее в самота , която тя го провокира да  анализира себе си и възпитава в него   едно чисто чувство към изкуството и специално  песента,  така започна разговора си с тях писателят. Помните ли времето, когато   родителите ни  казваха: „Учи иначе овце ще пасеш“. Като , че  овчарлъкът   е срамна работа.  Аз пък се връщам  към това време, за което Николай Хайтов казва: „Овчар беше сладка дума, овчарлък – благородна работа. Но някога!“ . Помните ли какво беше написал Антон Дончев във „Време разделно“ за Манол: „Падна му се добрият дял да ходи сред овцете и да мирише на вълна и на сирене.“ Исках да представя истинската, хубавата  миризма на тази професия и на всичко,  свързано с овцете които са  хранили не само народа  и и още много професии, свързани с овчарството , сподели Коруев.
За това „някога“  на Хайтов е моят прочит на всичко , написано за възхода и упадъка на родопското подвижно овцевъдство. Книгата няма системна подредба – веднъж пипам оттук, друг път – оттам. Сърцато подкарах това стадо от думи и така до края. Сам не знам как омесих в едно тесто митология и история, етнография и фолклор, народопсихология и мемоаристика, художествена литература и документална журналистика. Черешата на тортата връз тази разнородна смес, поне за мен, е родовата ни хроника на фона на славното време на родопските тьожки кехаи.
Книгата ми разказва какво е било,  все нещо от него може да вземем, ако не друго – поне духа. Не вдявам за големите работи. Само се опитах да разбера как звънят чановете. За целта прочетох написаното от други, добавих нещо от детството, навързах се с моя род, прибавих малко история, човешки съдби и се получи,  сподели писателят.
Нагоре „могла е паднала” като над Карлък и нищо се не види. Някъде там във висинето броят дните ми. Знам само, че „сетне е по-дльогу от сга”. Книгата не е за всяка глава, мирише на вълна, на ярина, на мляко и сирене, пък и на овча тор и пърчовина  – миризми, дето не са за изтънчени носове. Ето какво намерих оня ден у родоповеда Петър Маринов: В мандра на Калъч Борун дошъл държавен ревизор на проверка, било по военно време. Като влязъл в мандрата, се намръщил на миризмата вътре, извадил от джоба стъкло с парфюм или одеколон и напръскал мандрата.  Овчарите, като дошли, естествено усетили миризмата. Тази миризма така ги възмутила, но ги и вбесила и за късо време като из вулкан изникнали ругатни, псувни и най-силни изрази по адрес и на ревизора, и на държавата, и на тази дяволска миризма. “Каква е тази воня?- казал един, а друг рекъл: “Ах, мене се възпира душата! Не мога да седя вотре!” И излязъл на въздух.  В книгата си не пръскам ливанто като ревизора, не парфюмирам авелзаманското време, запазвам някогашния мирис.  И още – в книгата звучат народни песни и легенди, вътре цонкат чанове, думкат и отпарят тюмбелеци, свирят гайди и кавали, мляко „се реже” на рабош, въртят се чевермета, развяват се хайдушки и комитски байраци.
Израснал съм сред приказки и песни – двама прадядовци и единият ми дядо са кехаи. У дома винаги се е говорило за саи и мандри, за овце, агнета и шилета, за овни и еркичи, за бито сирене и саздърма, за чевермета.. От дете знам, че чан се туря на еркич, а не на прашничево шиле. Наслушал съм се на разговори за овчарски кучета, за вълци и мечки, за люти разбойници арнаути.  Изстраданият опит ги е научил да потискат страха, да не се боят от риска, да устояват на житейските бури. Тогаз не е чудно, че те са дръзки, горди и непреломни, предприемчиви и затуй много от тях са преуспяващи.  Но не се изхвърлят, не превиват пръчката, знаят си мярката „и в драгото,  и в балното”. Те вярват повече на дадената дума, отколкото на писаното върху хартия. Ако кръвта им възвира, това е най-често заради  накърнено честолюбие.  Такива  като моите „стрикувци” все още има у нас, но за жалост не се срещат измежду политиците, държавниците, бизнесмените и обслужващия персонал – социолози, политолози и журналисти.  Навъдиха се много „господа”, та няма кой да каже „дий” на магарето. Ще трябва да захвърля за миг гегата и силяхлъка, да яхна овена, да се хвана за руното му и той да  ме свали в най-долната земя, където днес е изпаднало изстрадалото ни отечество, жертва на шантавия преход и изкривената демокрация, с тъга говори Тодор Коруев за настоящето ни.
Момчилградчани споделиха впечатлениеот  книгата, благодариха му, че  не е пропуснал да напише за болката на прокудените тракийци, спомниха си за детството. И бяха категорични, че ще  запазят  творбата му  за децата и внуците си.  Жест към   жителите на града направи председателят на кооперация  „Родопски звън“  Бойко Синапов, който    купи десет от книгите  за Тракийското дружество , за да се знае и помни   миналото ни.
Дълго след    представянето на книгата  жителите на родопския град говориха със съгражданина си Тодор Коруев.

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™