четвъртък, 23 март, 2017
0

Как без възродителен процес родопчанинът Хасан стана Иван

При многобройните си пътувания в Турция забелязах нещо много странно. Когато се запознах с Алпер, трийсетинагодишен програмист, почти веднага след като си каза името, той допълни: „Аз съм атеист“. Ден по-късно връстничката му Фериде също побърза да ме увери, че е атеистка – без да съм я питал. Същото се повтори и с Неше, а Сардар, който гостува по-късно в Пловдив, се възмущаваше, че не сме разрушили джамиите в България, когато сме имали възможност, и демонстративно влезе в църквата на Кукленския манастир да запали свещ. Не съм ги чувал от доста време, но навярно всички те са участвали в протестите на площад Таксим – битка, която за съжаление най-вероятно ще загубят.

Странното в случая е откъде идва това неудобство от религията, с която са се родили. Религии много по света – християни, будисти, юдеи и какви ли не. Хората, общо взето, се отнасят към вярата си по различен начин. Едни сe самовъзприемат като много вярващи, други ходят в храмовете си само по празници, трети не вярват всъщност, но ако ги питат, отговарят: „Аз съм православен, католик, будист…“ Но никой не тръгва непоискано да ти обяснява какъв не е. Защото под думите „Аз съм атеист“ всъщност се крие истинският смисъл: „Аз не съм мюсюлманин!“
Как се е стигнало дотам младите и интелигентни хора в Турция, а и едва ли само там, да се чувстват неудобно от рождената си вяра пред чужденците, а очевидно и вътре в себе си? Разбиращите от тълкуването на исляма навярно ще заобясняват как той не бил ретроградна религия, закрепостяваща хората към средновековието. Как в Корана думата „война“ се среща 4 пъти, а „мир“ – 400 пъти, и как Пророкът никога не е повелявал да се режат главите на неверниците. Тогава откъде идва това разминаване и защо глави на неверници продължават да се режат в Неговото име, и то все повече?
Наскоро в пресата излезе новина, която би била немислима само преди десетина години. А именно, че в Родопите помаците масово връщат българските си имена. Този път напълно доброволно, без възродителни процеси, без насилие, без някой даже да ги е карал. Само един подобен случай да имаше навремето, той би взривил затворената им общност на село. И изведнъж българското име се оказа не само приемливо, но и предпочитано и дори старците вече са го преглътнали.
Да кажем, че става въпрос за някакво изведнъж появило се чувство за национално самосъзнание, патриотизъм и любов към българщината, би било наивно. Причините са основно икономически. Знае се, че живеещите в бедни райони помаци преживяват основно като гурбетчии. А от известно време във Франция например, ако се представиш като Ешреф, французинът ще те погледне като кисела краставица и познай дали ще те вземе на работа. Особено след случилото се в Париж. Не че думата „българин“ отваря врати, но поне евентуалният работодател няма да се притеснява, че ще му отрежеш главата след работа.
В очите на западноевропейци, американци и, общо взето, това, което се счита за цивилизован свят, мюсюлманската религия е тотално дискредитирана и това е факт, който никаква фалшива толерантност не може да промени. Съответно и имената, които предполагат изповядването на тази религия. Вече като чуят „мюсюлманин“, хората не си представят гладни босненски дечица. Ако пък на някоя жена хрумне да се представи като чеченска вдовица, няма да предизвика съчувствие и гняв срещу злите руснаци, а начаса ще я съблекат да проверят за експлозиви.
И, напълно разбираемо, това поражда неудобство, а може би донякъде и чувство за вина и дори срам у тази част от родените мюсюлмани, които са образовани, имат приличен стандарт и не използват интернет само за да покажат как са заклали поредния неверник.
В това отношение нашите помаци са късметлии. В университета съм имал колеги помаци и това, че са такива, беше строго пазената тайна. Разбира се, още тогава се представяха навсякъде с българските си имена, освен когато си отидат при старите на село. А са късметлии, защото имат възможност да избират как да се представят в белия свят. Ешреф е вече неприемливо в очите на французина, Евгени по-става, франсето ще каже: „А-ха, Йожен“ и може и да ти даде някаква нископлатена и нежелана от местните работа. Сардар, Неше и другите обаче нямат този шанс.
И тука идва парадоксът. Всъщност трябва да благодарим на брадатите главорези, че с изпълненията си направиха исляма неприемлив в очите на целия свят. Вече никой не умува каква всъщност е тази религия, ако се тълкува правилно. И че преди векове в мюсюлманския свят било истинската цивилизация, развивали са алгебра, география и медицина, докато християните са се изхождали в средата на стаята и са мятали продукта през прозореца. Каквато и да е истината за тази религия, това, което е факт, е, че вече Джон, Жан или Фриц, като чуят арабско име, си представят терорист. И дори и да не извикат полиция или да хукнат да бягат, начинът, по който ще те изгледат, със сигурност ще ти вгорчи деня. И няма как да им обясниш, че в родината си имаш уважавана професия, голяма къща, хубава кола, жена, деца… Щампата е вече изградена, първосигналната реакция е задействана и колкото и да ти се иска, няма да бъдеш от „нашите“. А иначе и Сардар, и Неше искат да ходят в Париж и Ню Йорк и навярно, когато отидат, се скъсват да обясняват какви атеисти са.
Странно и малко неочаквано тенденциите сред помаците в България се обръщат в наша полза. Разбира се, без наша заслуга по въпроса. Даже, напротив, в началото на деветдесетте много от политиците ни направиха всичко възможно да ги отчуждят съвсем от родината им, с която и без това имаха амбивалентни отношения. Джамиите никнеха като гъби, саудитски фондации наливаха яко пари, изглеждаше въпрос на време кога фактически Родопите ще престанат да бъдат български. И тогава дойде 11 септември, както и многобройните останали „подаръци“ от брадатите ни приятели.
И постепенно Хасан стана отново Иван без възродителен процес. Той навярно няма да кръсти децата си Иван, Георги или Недялка. Много ще изберат някаква полуграмотна дивотия като Силвестър, Робърт, Памела. Но цивилизационно това вече ще ги постави от другата страна на барикадата. Разбира се, саудитските фондации няма съвсем да преустановят дейността си. За някои млади помаци ще бъде икономически изгодно да отидат да учат техния вариант на исляма – фундаментален, или не – и после да се върнат на тлъста заплата. Ще има, разбира се, и такива, които просто ще си вярват, ще се срещат тук-таме и религиозни фанатици. Ще има и провинциални маргинали, които ще искат да влязат в новините с измислени помашки партии. Ама на събиранията им ще ходят пет-шест души роднини.
Така че стават чудеса. Без да имаме никаква заслуга, сме на път да си върнем Родопите. И за това не трябва да благодарим на нашите държавници, а на „братята с брадите“.
Дилян Вълев

www.front.bg


Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

За кого ще гласувате на 26 март?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™