понеделник, 11 декември, 2017
203

Евромахала Батковци – поглед към миналото

По пътя от Момчилград към Крумовград   погледа   привлича малка табела, на която е изписано името на махала  Батковци. Отбивате вдясно, потегляте по черен път и след километър от асфалта  пред вас изникват къщите.  Табелата с името  на махалата е  поставена на черешово топче.  Когато  продължите по  пътя първото, което се вижда вляво, са многото знамена между ореховите дървета. А срещу пътя  усмихнат мъж  отваря широка метална порта, боядисана в цветовете на българския и европейския  флаг, това е Хасан Садък, създателят на  музея на открито.  33 знамена се ветреят  и съжителството им със старинните битови вещи е в някаква чудата хармония. Нека се вижда откъде сме тръгнали за Европа.  Историята ни не е само факти и събития, тя е и начин на живот, на оцеляване. А  младите хора  трябва да са наясно, че не всичко, дето хвърчи, се яде, казва Хасан.

Всичко започнало през  2007 г. , когато окачил първите знамена ­ българския трикольор и  европейското знаме .  На черешово топче  изписал годината на приемането ни в Евросъюза. След  това поръчвал знамената на държавите ­ членки , приятели и роднини му носели байраци от страните, в които са на гурбет и така едно по едно ги събрал. Табелка   на български и английски  посочва името на държавата, чиито е флагът,столицата и броят на населението.  Знамената са 33,  повече от страните в Европейския съюз, защото Хасан е добавил  тези на съседите ни – Гърция, Турция,  Македония, както и на САЩ. Тук е и знамето на община Момчилград, само дето е доста опърпано,  не можело  всеки да поръчва  такъв флаг, това било позволено само на общинските институции. Поискал няколко пъти от общината съдействие ,  за да може да подмени  знамето, но  неуспешно.

Изненади  очакват навсякъде. На естествената земна тераса  вдясно от  дома му  има същински етнографски музей.  Повечето експонати са автентични:  рало, каручка и дарак, съдинки за биене на масло , стар трион за бичене на дъски, каменни хаванчета за ръчно мелене на жито,  бъчонки, паламарки  и много още следи от бита на българина през миналия и по-миналия век.  Много от  тях е измайсторил със собствените си ръце.  Има и  девет черешови топчета,  направени  от него.  Мястото на оръжията е в музеите вече, казва той.  Връщат ни към бунтовните времена, но и към европейското ни настояще ­  „движат“  се с автомобилни гуми.

Идеята за музея на открито  тръгнала от  чешмата, направенав памет на покойните  му  родители. Направил  пейка и масичка за отмора до нея. На две огледала над чучура є са гравирани имената им ­ Ибрахим и Зелиха. Над чешмата вдигнал ограда, после сложил пейки и там, като дойдат децата да се радват,  но и да  са   на безопасно място. После една по една  идвали нови  идеи и стари пособия  от бита.  Купил  земята наоколо. Сега ще вдигна тук няколко бунгала, разказва той. Всяко със спалня, хол и голяма тераса. Гледката оттук е прекрасна,  вижда се  планината чак до гръцко.

Махалата на е спокойно и огледно място, преди във всичките 25 къщи  на Батковци  кипял живот. Сега под не повече от 15 покрива живеят старци, чиито деца са или по градовете  или  в чужбина. Зетьове на Хасан са в Белгия. Единият   преди години си купил съседната къща, направил ремонт  и пак отпрашил в Антверпен.

По професия Хасан Садък е автотенекеджия.  Преди 1989 г. работил като шофьор към ДАП-а, през 1988 г. карал ТИР на „Технопрогрес“ и заспал на волана. Без малко да се метна от Аспаруховия мост във Варна, бях уморен  и  съм се унесъл, спомня си той. Събудил го сбълъсът с  кабината на КАТ. След този случай се отказал от  шофьорлъка,  назначили го за главен механик в клона на същата фирма. По-късно  регистрирал първата частна фирма в района. Захванал се с автотенекеджийство малко преди т.нар. голяма екскурзия на българските турци. Неговото семейство  останало тук.  Той, съпругата му Анифе и трите им дъщери след повече от 20 години в Момчилград се преместили в  Батковци  през 1996 г. Хасан Садък  опитал късмета си и като гурбетчия. През 90-те години заминал за Белгия, но не издържал дълго  там .

Над Батковци имало вятърна мелница, поискал да я възстанови, но само за  да направят проекта  на сградата му поискали 17 000 лева, нямало как да   събере толкова и засега  тази идея е на задан план.

Иска да напарави  нова  чешма – за хаир, от двата извора, които били наблизо край махалата. Може и да не сте чуввали, но тук в Родопите  има извор със солена вода. Та чешмата ще е  с два чучура – от  единия  ще извира солена вода, от другия – сладка. Отдалече хората ще идват да си пълнят съдовете с тази течност, защото тя е лековита.

Всеки един от нас трябва да направи нещо за собствения си дом, за собствената си махала,  казва стопанинът на музея. Без да хленчи, без да се оплаква. И тогава ще тръгнат нещата у нас.  Не се интересува от политика. за него политиката са красотата и добротата.

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™