събота, 16 декември, 2017
0

Сбъркахме ли, че се родихме в България?

Сбъркахме ли, че се родихме в България? Ето този въпрос си задавам в последно време. Има нещо сбъркано тука, при нас. Уж го знаем, казваме го, виждаме го, а накрая се оказва, че нищо не знаем, нищо не казваме, нищо не виждаме…

Имам почти енцеклопедични познания по българска история и богословие. Знам руски, сръбски, гръцки, превеждам разни работи от латински език, поназнайвам малко и старогръцки, омилетика, красноречие, ораторско изкуство, обичам да чета “Коментарите на Цезар“ в оригинал, както и антични автори. Уж знаеш нещо за света, но за собствената си Родина – нищо не знаеш. Айде, историята е ясна – бляскава, светла, мрачна, но си е наша – с право се гордеем. Обаче тази история, която се пише сега, която ние пишем косвено или не сега, в този момент… дали няма да ни псуват и проклинат нашите наследници? Със сигурност. Щото ще живят в една разсипана държава. То и ние сме разсипани. Смазани. Но някак си се оправяме. Но за тях – не ми се мисли.

Тука, при нас, са важни колко по-опашата лъжа да изречеш, колко можеш да мамиш, мошенничиш, шмекеруваш, крадеш, мамиш, обещаваш разни работи, които много добре знаеш, че няма как да изпълниш.

Чудех се дали сме държава на абсурдите, както много често обичаме да казваме за нашата Татковина, когато се сблъскаме с някой абсурд. Тия дни покрай олелията с напечатаните бюлетини най-сетне (и аз като Архимед извиках “Еврика!“, само дето не тичах гол из улиците) открих – по-точно ме осени – отговорът на моите чудения каква държава сме точно. Държава на лъжата.

Тука, при нас максимата е: “Истината е лъжа, лъжата – истина“. Дръзва някой да изрече нещо – което по-горе, в началото споменах, че всички го знаем, казваме и виждаме – на всеослушание, но изведнъж! Гръм и мълнии! това джанъм, не е баш така, иначе е. Е айде де! “Ние не сме чак толкова прости, той Дончо има четвърто отделение“, казва Стояна Мутафова в хумореската “Баба Кичка“. Обаче едни хора са решили, че въпреки четвъртото отделение, което сме завършили, могат да ни правят на маскари. И могат да влизат в домовете ни през телевизорите и да ни лъжат най-нагло и безочливо. Лъжат долно. Мръсно. Вулгарно. Лъжат като дърти цигани (много моля защитниците на човешките права да не ме съдят за расизъм – така е приказката, тя е народна, ако Ви стиска, осъдете целия народ).

Бюлетини, бюлетини, избори, правителства… затова ли се запалиха Пламен, Венци и другите, затова ли хора избиха семействата си, защото някоя банка решила, че може да промени условията по кредита както й скимне, а законът в държавата пази банката, други се обесиха, скачаха от балкони, джамове и мостове…? За да мине малко време, да поутихнат страстите и да си подкараме масрафа пак по старо му. И да чакаме следващите посегателства връз живота… и ехидните усмивки на тези, заради които стават тези неща.

Та така е у нас. “Ако не можем както щем, нека щем както можем“, казва великия актьор Рачко Ябанджиев, изиграл ролята на Хитър Петър в едноименния филм от 1960 година. Но аз не ща така, по нашенски, а мисля и болшинството от Вас.

“Пороят отминава, пясъкът остава“ – с тази поговорка започва великият роман на Свобода Бъчварова “Литургия за Илинден“. Та и сега е така – пороят отмина, пясъкът – този мръсен (като тоя на плажа, особено през лятото, пълен с всякакви боклуци, нахвърляни от недобросъвестни летовници) пясък на политиката, ни засипва всеки ден. И ни задушава. И ни кара да си мислим – сбъркахме ли, че се родихме в България?

Ивайло Атанасов, Livenews.bg

1 Коментар

1 коментар

  1. Анонимен...

    16.05.2013 at 11:41

    sbarkahte sbarkahte

    0

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™