понеделник, 18 декември, 2017
15

В нощта на музеите представиха книгата за златотъканите епископски одежди

В нощта на музеите  реставраторът   Иван Чокоев  представи в Кърджали  книгата си за  златотъканите  епископски одежди, открити  в храма „Св.Йоан Предтеча“ в кърджалийския квартал „Веселчане“.  Проф. Николай Овчаров  припомни как през  1998 г. в средновековна църква  в Кърджали  е намерен гробът  с одеждите.  Според изследването  това  са  най-ранните архиерейски одежди, съхранени на Балканите. Те представляват почти пълен литургичен комплект – стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, набедреник и определящият за епископа – омофор.

Вликолепно изследване, което  вдига още повече ценността на паметника, твърди   за книгата на Иван Чокоев   „Архиерейски литургични одежди от  средновизантийския период“ проф. Николай Овчаров.  Интересът към нея е голям, има предложение да бъде преведена на английски, поясни  собственикът на издателство  „Фабер“ .

След  5 -годишен труд реставраторът  Иван Чокоев  е върнал късчетата потъмнял плат към някогашния  им  блясък. Той сподели подробности от проучването на тъканите и пътя им до музея в Кърджали.  При

реставрацията  са възстановени  70 сантиметра от епитрахила на висшия духовник, по който със злато са извезани геометрични и растителни орнаменти, както и изображението на Света Богородица с младенеца,  както и голям текстилен кръст от омофора – лента с кръстове, която показва епископския сан. Златна везба върху коприна на повече от 1000 години. Проучването на великолепната везба на базата на използвани материали и техника карат учените да  датират одеждите  последната четвърт на XI век . това става като сравняват  сърмените нишки. От горната камера  на гроба, където са открити одеждите,  учените  са извадили  особена сърмена нишка, изработена чрез позлатяване на белтъчна мембрана/ кожа, пергамент/. В долната камера е открита традиционната  сърмена  нишка. Смяната на едната нишка с другата става  през  XI век, поясни Чокоев .

Според  Овчаров  в  Югоизточна Европа това е най-ранният археологически текстил.   Златната везба върху коприна била един от секретите на Византийската столица Константинопол, пазен в тайна повече от няколко столетия.  Императорите забранявали да се разказва за технологията.  Византийска хроника разказва как Михаил VIII Палеолог виждайки сина си да се връща от лов, облечен със златовезани  дрехи се обърнал към него: „Сине, ти не бива да слагаш тези дрехи. Това е грях, защото те са направени с кръвта на ромеите. С такива дрехи можем да приемаме само посланиците на чужди държави и да изпълняваме нашите церемонии“, припомни проф. Овчаров. Твърди се, че по това време подобни златовезани дрехи стрували колкото един град.

През 1998 година  проф. Николай Овчаров разкрива цялата вътрешна част на църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали.  При отварянето на криптата професорът се натъква на епископски гроб,  за който се знаело  още от 60-те  години.  В един мразовит ноемврийски ден започнахме работа, бяхме извикали и реставратор от Велико Търново. Почти никой от екипа не вярвал, че е останало нещо в гробницата.  Изненадата на всички при откриването на епископските мощи и дрехите  била огромна.   При отварянето на плочата на единия от гробовете проблеснала златната тъкан от значително запазените литургични дрехи,  с които епископът е бил облечен при погребването му. В Средновековието това са били изключително скъпи дрехи.

За пет години между 1985 и 1989 година Овчаров открива огромен манастир и разчиства напълно културните пластове. През 2000 година църквата е напълно възстановена със средства от  фондации  и Брюксел.  Осветена е  повторно и в приема богомолци. Така загубеното през годините на османското нашествие историческо наследство е върнато на християните.

Още когато разкопавах манастира изказах хипотезата, че може би е бил център на епископия и то на Ахридос, както са се наричали Източните Родопи през Средновековието, казва проф. Овчаров. При разкопките на Перперикон  той обаче открива печати на епископи на Ахридос, които  доказват  твърдението му.  От тях знаем имената на  четирима епископи – Константин, Евстатик, Тома и Теодор, каза Овчаров. Според археолога  епископията е била автокефална и не е била подчинена на най-близкия център Филипопол, а направо на Константинопол.

След представянето на книгата  на Иван Чокоев  в двора на музея   беше представена  изложбата „Дивият свят на Източните Родопи”, предизвикала  голям  интерес и в столицата.  Звучаха изпълненията на дуо Съншай Мемори и Емил Димов с акустична китара. Всички зали на музея  бяха отворени  докато  не си тръгнаха и последните посетители.

1 Коментар

1 коментар

  1. Анонимен...

    20.05.2013 at 03:10

    gledaite sega shtot kato misulmanite si go zemat za meserde nqma da ima pove4e

    0

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™