понеделник, 18 декември, 2017
0

Изпълвам се с надежда, виждайки, че хората на Истанбул не отстъпват от правото си

Знаменитият писател Орхан Памук също взе отношение към протестите в Турция. Носителят на Нобеловата награда за литература за 2006 г. публикува в списание „Нюйоркър“ есе, посветено на площад „Таксим“, където пламнаха бунтовете.
–––

За да станат ясни протестите на площад „Таксим“ в Истанбул тази седмица и да бъдат разбрани смелите хора, които са на улицата, борейки се с полицията, която ги атакува със сълзотворен газ, бих искал да споделя една лична история. В мемоарите ми „Истанбул“ писах за цялата ми фамилия, която някога живееше в апартамент в Нишантасъ. Срещу сградата имаше 50-годишен кестен, който, слава богу, още е там. През 1957 г. общината реши да отсече дървото, за да разшири улицата. Бюрократите игнорираха съпротивата на съседите. Когато дойде време да се сече дървото, нашето семейство прекарваше ден и нощ на улицата, за да го пази. По този начин ние не просто предпазвахме нашето дърво, но и създавахме един спомен, към който все още се връщаме с удоволствие и който продължава да ни свързва.
Днес площад „Таксим“ е този кестен. Живея в Истанбул от 60 години и не мога да си представя, че има и един жител на града, който да няма спомени с този площад. През 30-те години на ХХ век старите артилерийски бараки, които сега правителството иска да превърне в търговски мол, имаха малко футболно игрище, което приемаше официални мачове. Известното казино на „Таксим“, което беше центърът на нощния живот в Истанбул през 40-те и 50-те години, беше на ъгъла на парка „Гези“. По-късно постройката беше разрушена, дърветата бяха отсечени, засадени бяха нови, а редица магазини и най-известната арт галерия на Истанбул бяха разположени покрай парка. През 60-те мечтаех да стана художник и да изложа платната си в тази галерия. През 70-те площадът беше дом за ентусиастко празнуване на Деня на труда на левите профсъюзи и неправителствени организации, взимал съм участие в тях. (През 1977 г. 42-ма души бяха убити там при провокирано насилие и последващ хаос.) В младостта ми наблюдавах с любопитство и удоволствие всички партии – леви, десни, националисти, консерватори, социалисти и социалдемократи – да се състезават на „Таксим“.
Тази година правителството забрани честването на Деня на труда на площада. Колкото до бараките, всеки в Истанбул знае, че идва краят им и единственото зелено пространство, останало в центъра, ще стане шопинг център. Правейки такава драстична промяна на площада и парка, се крадат спомените на милиони, без те да бъдат попитани, и това е огромна грешка на администрацията на Ердоган. Това агресивно поведение е завой на правителството към авторитаризъм. (Спазването на човешките права в Турция в момента се е влошило значително в сравнение с предишното десетилетие.) Но аз се изпълвам с надежда, когато виждам, че хората на Истанбул не отстъпват от правото си да правят политически демонстрации на площад „Таксим“ – не се отказват и от спомените си – без битка

„Стандарт“

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™