вторник, 12 декември, 2017
32

Европа не иска тютюна на България, ще се справяме сами

Едно след едно селата в Родопите умират. Хората бягат от родните си огнища, сякаш върлува чума. Но ги прогонва не незнайна болест, а гладът. Ако се обърнем назад ще видим, че през последните две десетилетия икономиката в района рухна. Закриха рудниците, които изхранваха хиляди семейства в планината. Едно по-едно си отидоха цеховете в по-големите села, в които работеха хиляди хора. Кризата удари и градовете и от десетките промишлени предприятия и фабрики сега са останали само няколко, които едва оцеляват. Единствената алтернатива остана тютюна, но при управлението си ГЕРБ с успех успя да ликвидира и този отрасъл.Цифрите са красноречиви – ако през 2004 година в област Кърджали с производство на тютюн са се занимавали 19 418 производители, то през 2012 година те са едва 6 132. Ако през 2008 година в областта са били засадени с тютюн 55 420 декара, то през миналата 2012 година площите вече са едва 31 510 декара.

Какво доведе до този погром? Отговорът е дискриминационната политика на ГЕРБ към районите със смесено население, както и политиката на Европейския съюз, насочена към ограничаване на производството на тютюн.

Първият, и най-сериозен удар върху производителите дойде още в първата година на управлението на ГЕРБ, когато беше въведен данък печалба за земеделските производителите. Източните Родопи не са Добруджа или плодородната Тракийска равнина. Хората тук имат по 3 – 4 декара собствена земя, като повече от нивите са върху стръмни терени и със слаби почви.Доходите от тях принуждаваха семействата да живеят под социалния минимум.Точно тези хора, които едва намираха пари за хляб трябваше да плащат данъци, еднакви с данъците на богатите бизнесмени. И дори по-големи, защото всяка фирма първо калкулира своите разходи и плаща 10 процента върху чистата си печалба, докато тютюнджиите плащат  10 процента данък върху цялата си продукция, без да се вземат предвид техните разходи за оран, семена, препарати, торове, за построяване на сушилни. Те обикновено са около 40 процента, така че за да получи доход от 1000 лева един тютюнопроизводител трябва да плати най-малко 400 лева.Тези разходи не се вземат в предвид неговият данък не се изчислява върху печалбата от 600 лева, както е справедливото, а върху получените 1000 лева. Да не говорим, че положеният труд не се признава за разход. За фирмите средствата за трудови възнаграждения на техните работници и служители са разход, за тютюнджиите не са. Излиза, че тютюна сам се сее, сам се бере, сам се ниже, а производителят седи, гледа и само прибира парите от продажбата.

ГЕРБ вдигна с четири пъти социалните осигуровки на производителите на тютюн. Ако преди те плащаха около 25 лева на месец, то сега плащат близо 100 лева. Сумите се оказаха непосилни и хиляди хора сега са без социалните осигуровки и се молят да не се разболеят, защото ще трябва да плащат по 35 лева на преглед при лекар – специалист  и стотици, а понякога и хиляди лева, ако се наложи да влязат за лечение в болница.

Другият голям удар дойде от спирането на премиите за произведената продукция. При тяхното съществуване премиите в района на Кърджали, където се отглеждат основно ориенталски сортове  достигаше до 4.20 – 4.50 лв. за килограм произведен тютюн. Средната изкупна цена се колебаеше около 4 лв. за килограм, така че производителите получаваха общо близо 9 лв. за килограм, докато в момента със средствата по схемата за национални доплащания за килограм се взема около 7 лв. Това реално означава понижение на доходите с близо 25 процента. За това аз недоумявах, когато народната представителка от ГЕРБ Цвета Караянчева, която е и вносител на промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия гръмко се хвалеше, че при тяхното управление този отрасъл е преживял едва ли не разцвет. Истината е съвсем друга и в това може да се убеди всеки, който посети поне едно село в Източните Родопи и се разговори с хората.

Промените в Закона за тютюна доведоха до либерализиране на пазара, но лишиха производителите от каквато и да е защита. Рискът да предадат продукцията си на току що появили се търговци,които след това да изчезнат и да не платят е огромен. Изчезна и държавният тютюнев експерт, който се явяваше арбитър при спорове между търговци и производители за качеството и цената на продукцията. Сега тютюнджиите могат да се оплачат единствено на „арменския поп”. Въвеждането на системата за национални доплащания  изкриви реалната ситуация в тютюневия отрасъл. В момента тютюн в областта отглеждат около 6 хиляди души, но пари за тютюн получават близо 20 000.

Политиката на Европейският съюз е, че тези пари се дават не за подпомагане на производството, а за подпомагане на хората, които са се отказали от него. Те се изчисляват на базата на средноаретметично количество изкупен тютюн през референтния период 2007 – 2009 година, а на базата на произведения сега. За това и много често хората, които сега се занимават с тютюнпроизводство не получават и лев допълнително от националните доплащания, а други, които не са засадили и стрък ,вземат по 5 – 6  хиляди лева, а някои дори и повече.Ясно е, че целта на тази политика е да доведе до масовото отказване от производството на тютюн. Но тук възниква въпросът какво губи от това България и дали не е по-добре да плаща санкции за подкрепата на производството, защото приходите от акцизи и мита за държавния бюджет са многократно по-големи от размер на санкциите, които биха й били наложени. Въпрос, който трябва да бъде много внимателно анализиран.          .

В предвид всичко това, Българската социалистическа партия ще направи всичко необходимо със своята парламентарна група в 42-то Народно събрание да инициира законодателни промени за защита и поощряване  на тютюнопроизводителите и на тютюнопрозиводството чрез гаранции и сигурност в националните доплащания, намаляване на социалните вноски, обмисляне на евентуална отмяна на данъка върху печалбата или поне за признаване на  разходите за семена, оран, торове, препарати и т.н.;  възстановяване на държавните тютюневи експерти, въвеждане на забрана за износ на необработен тютюн от страната. Чрез тази забрана произведените в България тютюни ще се обработват в страната, а това ще доведе до разкриването на хиляди нови работни места, ще доведе до създаването на допълнителна добавена стойност и ще увеличи приходите в държавния бюджет.

С други думи очакванията на Кърджалийските тютюнопроизводители са: гаранции за тютюнопроизводството за следващите години, промени в законодателството и директно финансиране за тях. Важен проблем за разрешаване е и размерът на социалните вноски, които плащат те. Смятам, че подкрепяното от БСП правителство на Пламен Орешарски ще откликне на нуждите на тютюнопроизводителите, защото от това ще спечелят стотици хиляди хора в цялата страна, а и самата държава, защото ще може да реши острите проблеми с обезлюдяването на цели региони в България, с демографската криза, с повишаването на приходите в държавната хазна.

Европа не иска да се произвежда тютюн. България пък има остра нужда този отрасъл да се възстанови. Ясно е, че трябва сами да си помогнем и да си решим проблемите.

 Назми Мюмюн, член на Национални съвет на БСП

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Ще се справи ли община Кърджали с бездомните кучета?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™