събота, 23 юни, 2018
0

Патато е най-лесната родопска дума, но само за чужденците

Солмень, желва, прогюма – тези думи човек, който не е свързан с Родопите, без речник и преводач няма шанс да ги разбере. Означават съответно охлюв, костенурка и закуска. Когато чуете израза  „Нимой ме пишка“, в никакъв случай не  трябва да се възмущавате.  Думата „пишка“ означава „боцка“ и е глагол.  Други думи, които биха били напълно неразбираеми за придошлите от други краища българи, са „харкома“ (менче), „лахана“ или „кардьо“ (зеле), „апраци“ (сарми), „каматън“ (красив). Те и сега се употребяват, но са увековечени и в народни песни. Като например в единствената родопска песен за работа, в която се разказва как Тодьо тръгнал (торнал) на гурбет.

За каматна (красива) девойка, която е тръгнала с бели харкоми за вода, също се пее в песните. И ако тези думи все някой може да е чувал и преди да дойде в Родопите, то със сигурност ще остане изненадан, ако се случи местен да го упъти коя посока между два пътя да хване: „Ей сая шоша“ („Ето по този път“).  Родопският говор е много богат и с цветна изразност, за едно и също има по няколко думи, коя от коя по красиви. Специалисти казват, че тук са останали голяма част от архаичните форми на българския език.  Което се доказва с това, че почти същият диалект може да се чуе и в северните части на Гърция, покрай границата, както и в подобните на родопския фолклор местни гръцки песни.  За разлика от други части на страната, където често диалекта се счита за „селяния“, то в Родопите диалектът е на почит и живее втори живот. През последните години се написаха дори пиеси и разкази на него, а цели местни артистични формации съществуват заради говоренето на диалект – с цел да го запазват и възпроизвеждат. В една от местните телевизии дори бе показан сериалът „В очакване на будн („някой“ на родопски). Идеята бе на режисьора Крум Филипов, който използва алюзията с пиесата на Самюел Бекет „В очакване на Годо“, за да направи пародийна сапунка на диалект.

Сериалът имаше голям успех, разсмиваше мало и голямо по една от кабеларките. По-късно по сходен начин се появи и пиесата „Ромео и Жулиета от село Дунево“. В уникалния зевзешки прочит Монтеки и Капулети се карат на родопски диалект, а драматичната им любов се разиграва в смолянското село Дунево.  В нея може да се срещне обяснение като: „В очисе ми си вляла като сушка/ сърцесо ми се свило на тукмак/ споменам и твойта бяла гушка/ отсицат се ногисе от мерак.“ Сценичната драма е написана на родопски диалект от Крум Левов.

Родопският диалект е май единственият със специален сайт, в който се поместват различни текстове в литературна и разговорна форма. Той се казва napenalki.com. В него има и речник с преводач.  До момента в речника има обяснени 4714 думи.  Основно го поддържа Ангел Шеев- Шею. Той е автор на стихосбирки, написани изцяло на диалект.  Родопският диалект е различен не само в лексикално, но и на фонетично и морфологично ниво. Освен това има разновидности почти във всяко село.

Интересното за външните е, че много често родопчани говорят в среден род – каматно, блачко (сладко). Напълно неразбираеми за хората от други краища на страната пък са думи като „бадева“ (безплатно), „бално“ (тъжно), „будно“ (някой), „буднош“ (понякога), „насущил“ (направил боклук), „отапанил“ (изплюскал) и най-употребяваното дори и от младежи – „нах“ (към).

Една дума обаче англоговорещите разбират от раз – за родопското ястие пататник те веднага включват, че става въпрос за нещо от картофи. За разлика от много българи, в чийто район думата „патато“ не се употребява за картоф.  На „абанджиине“ (дума, с която се наричат хора от други краища) освен неясното значение на повечето думи, използвани в родопските села, прави впечатление и типът членуване, характерен за тези говори. Това е много стара черта – смята се за една от най-архаичните в българския език.

Единствената песен за работа “Торнал Тодьо на гурбет” е увековечена в картина с текст на диалект. Тя се пази в читалището в село Момчиловци, тъй като е измислена от скучаещи абитуриенти от селото.   Освен това в родопските говори все още се пазят различни значения на понятия като „близо“ и „далеч“, които също са предпоставка за тотално изгубване в превода – тая (общо), ная (далечна), сая (близка).  Ако ви кажат „сая къща“, значи е близо, а „ная къща“ – значи е далече. Кое е близо и далече обаче, е относително нещо и често става въпрос не само за пространствена отдалеченост, а и за времева, емоционална и т.н.

Валентин Хаджиев

 

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Нужно ли е да се сменя името на стадиона в Кърджали?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™