вторник, 16 януари, 2018
0

Пътят през Маказа и надеждите на хората от граничното село Лозенградци

Часове преди да отворят портата към Гърция през прохода Маказа  в село Лозенградци, което е най-близо до граничния пункт, това е най-честата  тема за разговори.  Въпреки, че новината  обходи къщите още преди седмица, мнозина  и днес поклащат недоверчиво глава, когато се заговори за отварянето на пътя. Не един път обещаваха управниците, пък нищо не стана, казват те.  Други пък са нетърпеливи още утре да поемат към Комотини, мнозина имат роднини там.  Възрастните се притесняват , че всякакви хора ще идват в селото, някои и с лоши намерения, а тук  повечето къщи не се заключват или ключът от входната врата е оставен над перваза или под камък до входа. Ще има и добро и лошо, няма как иначе. Ще стигаме до морето  бързо, не както досега чак до Бургас и Варна. Но животът ни няма да стане по-лек. Всичко ще поскъпне, никой няма да  одобри това. Работа може да има за децата в Гърция, някои смятат да ходят сутрин и вечер да се прибират.  Но и гърците са тарикати,  видят ли българин,  искат много работа, а пари не им се дават както дават на сънародниците си, казва  дядо Иван.

86-годишната баба Фиданка, която е най-възрастната жена в селото,  си спомня , че последно можело да се минава свободно към Гърция  по време на войната. Тогава пътят минавал над Стрижба край граничната застава „Маказа“.  Разказва, че немски войници идвали в селото, няма да забрави как веднъж избухнала бомба наблизо, докато била на нивата. После войната свърши и затвориха пътя, казва тя. Оттогава хората все се надяват да тръгнат пак към Гюмюрджина.  Старите хора още помнят времето, когато са ходили  с родителите си до гръцкия град да се снабдят със сол, газ и други необходими продукти. Момчилград им е бил далече.  Някои  ходили там да вземат разсад за тютюна,  натоварвали мулетата, тръгвали вечер и сутринта вече били в селото.

Страшно беше преди тук на границата, висока ограда имаше и хора убиваха, ако поискат да минат от другата страна. А сега свободно ще се ходи до Гърция и обратно, казва баба Фиданка. Баба й разказвала, че ще дойде време, когато няма да има  граници, всичко ще се управлява от един човек. И така стана. И по-хубав е животът отпреди, само дето ние вече остаряхме. Само войни да няма, казва тя.

 

Натиснете за да коментирате

Напишете вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

localnix Малки обяви
localnix Малки обяви
Най-четени

Анкета

Нужно ли е да се сменя името на стадиона в Кърджали?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

Статистики от Google Analytics™